Златният килим на есента

Есенен път
Есенен път

Есен

Как весело вятъра вие,
със своя свиреп вой в нощта.
И как всяко сърце ще се свие,
без вяра, надежда, мечта.
Гората пак е украсена
със сухи есенни листа.
Земята – пъстро пременена,
от мънички цветя в калта.
Защото властва вечна зима
и вие вятъра студен.
Дали и тук покой ще има?
Когато дойде утрешния ден.
Надеждата роди се в тишината,
че тъжен спомен ще е есента,
когато слънцето разсеяло мъглата –
вещае края на нощта…

Източник: karaivanov.blog.bg