Мост на самотата

Мост на самотата
Мост на самотата

Някога преди…

Навън вали, а в мен е сухо
и тихо и печално и сломено!
Навън вали, а в мен е глухо
остана нещо непростено …

Уж казват, времето лекува
привити рамена изправя …
годините минават, не ликувам,
остана спомен от една раздяла.

Остана спомен от една усмивка
остана спомен от една печал,
на мястото на думите за прошка
сега живеят призраци с кинжал.

А щом настъпи време не мразете
бъдете топли, нежни и добри,
последния си миг дарете
на този, който ще го оцени.

Мъстта отрова е зловеща
не позволявайте да заживее в вас,
да правим грешки е човешко
ваксини няма против бяс.

Но има обич и сърдечност
и има красоти и блян
и малко кротичка човечност …
да бях ги дала!
И не бих живяла с пепелта!

Източник: lafim.com, добавил Rain

One Reply to “Мост на самотата”

  1. Разбира се, че няма да ликуваш като минават годините :-))), по-добре би звучала…годините минават – не лекува 🙂
    Хареса ми..и така е по-хубаво “последният си миг дарете на този, който ще го оцени”..отколкото дадете – дава се като Дар, макар че все пак се иска и оценка, де 🙂

Comments are closed.