Плачът на цветето

Цветна тъга
Цветна тъга

Спасение

Вървим и гоним всяка своя стъпка
по стария – нов път през вечността
и готвим се за следващата спънка –
готови или не – пред нас е тя.


Създаваме сами живота днешен,
родени от неземни цветове,
и всичко отстрани е като песен,
но мъката, изгаряща, расте.


Познати са ми всички тротоари
и улици във този сив квартал,
защото вече сме ги извървели
с усмивка през натрупаната кал.


И няма страх, защото е ненужен,
и няма сълзи. За какво са те?!
Загледани във небосвода нежен,
отплаваме за други светове.


А мъката остава на паважа,
там, във този сив квартал,
и ний отлитаме далеч, далече
от локвите и уличната кал.

Източник: stihovebg.com