07
November
November
Мост на самотата
Някога преди…
Навън вали, а в мен е сухо
и тихо и печално и сломено!
Навън вали, а в мен е глухо
остана нещо непростено …
Уж казват, времето лекува
привити рамена изправя …
годините минават, не ликувам,
остана спомен от една раздяла.
Остана спомен от една усмивка
остана спомен от една печал,
на мястото на думите за прошка
сега живеят призраци с кинжал.
А щом настъпи време не мразете
бъдете топли, нежни и добри,
последния си миг дарете
на този, който ще го оцени.
Мъстта отрова е зловеща
не позволявайте да заживее в вас,
да правим грешки е човешко
ваксини няма против бяс.
Но има обич и сърдечност
и има красоти и блян
и малко кротичка човечност …
да бях ги дала!
И не бих живяла с пепелта!
Източник: lafim.com, добавил Rain
Гласувайте за този пейзаж в Свежо.нет
Подобни пейзажи:
Един отговор
Stay in touch with the conversation, subscribe to the RSS feed for comments on this post.
Разбира се, че няма да ликуваш като минават годините
)), по-добре би звучала…годините минават – не лекува 
Хареса ми..и така е по-хубаво “последният си миг дарете на този, който ще го оцени”..отколкото дадете – дава се като Дар, макар че все пак се иска и оценка, де